Mos Maiorum Ulpiae Serdicae

Historical Reenactment Group


    Последната римска династия

    Share
    avatar
    last roman
    DVX

    Брой мнения : 14
    Join date : 16.08.2017
    Age : 36
    Местожителство : Serdica

    Последната римска династия

    Писане by last roman on Вто Сеп 05, 2017 9:30 pm

    Флавий Валентиниан I /25 февруари 364 – 17 ноември 375 г./

    След смъртта на краткосрочно управлявалия Йовиан, Валентиниан бил провъзгласен от армията за император на римската държава, но поделил властта с по-малкия си брат Валент.
    Съвременникът на императора, Амиан Марцелин дава най-пълна характеристика на качествата му: «Такава склонност имал да причинява страдания, че никого не спасил от смъртна присъда… мразел добре облечените хора, образованите, богатите, знатните и унижавал храбрите… Често обиждал страхливите, говорейки че са позор за човечеството и низки души… но сам понякога позорно пребледнявал от напразни страхове и се плашел до дъното на душата от несъществуващи заплахи… Бил мускулест и силен, косите и цветът на лицето му били светли; очите – сини с крив и винаги жесток поглед; ръстът – снажен с правилни черти на тялото, придаващи му царствена красота».
    Аврелий Виктор го описва по-различно:
    «…Валентиниан бил с приятно лице, имал жив ум, величествен, с изискана реч… Прекрасно рисувал, имал добра памет, изобретявал нови видове оръжия, умеел да лепи от восък и глина всякакви изображения, мъдро използвал мястото, времето и речта си, с една дума – ако можеше да се избави от обкръжението на негодници, на които вярваше като на най-верни и мъдри, а се беше обградил просветени и добросъвестни съветници, от него би излязъл, без съмнение, отличен владетел…».

    Произход и кариера
    Роден бил през 321 г. в град Цибала в Панония, в семейството трибуна протектор /защитник – част от свитата телохранители на императора/ Грациан Стари. Той и Валент от малки съпровождали баща, който първо бил назначен за комит /командващ полевите войски - comitatenses/ в Африка, а след това в Британия. Двамата братя не получили никакво образование, но Валентиниан усвоил военното дело и след пенсионирането на баща си продължил кариерата си в армията.
    След като през 350 г. западният император Констант бил убит в Галия от узурпатора Магн Магненций, по-големият му брат и управител на изтока – Констанций II организирал голям поход срещу варварина и го разгромил в грандиозната битка при Мурса /дн. Осиелк/ през 351 г. Магненций загинал две години по-късно и Констанций II конфискувал имуществата на поддръжниците му, отнемайки земите и на Грациан Стари. Въпреки немилостта, в която изпаднал баща му, Валентиниан не пострадал от репресиите.
    Гражданската война довела до отслабването на римската военна мощ – около 70 000 легионера загинали по време на битките. От това се възползвали франките и алеманите, които преминали Рейн и завладели римските гранични укрепления. Градовете Могонциак /дн. Майнц/ и Агренторат /дн. Страсбург/ също паднали в техни ръце. Констанций назначил племенника си Юлиан за цезар и му поверил защитата на Галия, а сам заминал на изток, за да поднови войната срещу основния противник на империята – персите. Валентиниан участвал в кампаниите на Юлиан срещу варварите и битката при Аргенторат през 357 г., където алеманите били окончателно разгромени. На следващата година Юлиан усмирил и отблъснал и франките и възстановил рейнския лимес. По време на битките Валентиниан демонстрирал добри воински качества и организаторски талант и бил назначен за командир на конницата /magister equitum/. През 359 г. от брака му с Марина Севера се родил и първият син – Грациан.
    Скоро след това Валентиниан бил преместен на изток, където като tribunus militum командвал подразделение от копиеносци /lanciarii/, но през 362 г. бил освободен от този пост от император Юлиан /наследил управлението на държавата след кончината на Констанций II/ заради това, че е християнин.

    Възкачване на престола
    През пролетта на 363 г. Юлиан започнал настъпление срещу персите и форсирал река Ефрат. Превзети били крепостите Анафа, Пирисабора и Майoзaмалха. При Ктезифон римляните победили събраната от персийския цар Шапур II войска, но не могли да превземат столицата. Императорът необмислено изгорил флотата си, а персите унищожили посевите и затруднили снабдяването на римляните с храна, така че походът завършил с отстъпление, по време на което, Юлиан бил ранен смъртоносно в битката при Маранга /26 юни 363 г./. На следващия ден за император бил избран Йовиан, но обкръжен от войските на Шапур, той бил принуден да сключи позорен мирен договор,  съгласно който Северна Месопотамия преминавала в персийски ръце, а римляните оттегляли подкрепата си за Армения. Йовиан обаче починал по пътя си към Константинопол и военният съвет решил да избере за император Валентиниан, който по това време се намирал в Анкира. Валентиниан бил провъзгласен за Август и когато пристигнал в Константинопол пролетта на 364 г. избрал за съуправител брат си Валент, на когото поверил управлението на източните провинции на империята.

    Войни с алемани, пикти и сакси

    Първият проблем, с които се сблъскал новият западен владетел, били старите неприятели на империята – алеманите.  Оскърбени от това, че не получили задоволителни подаръци при възкачването му на престола, варварите нахлули през 365 г. в Галия. Едновременни с това, братовчедът на Юлиан – Прокопий вдигнал въстание на изток. Валентиниан бил раздвоен между желанието да помогне на брат си в борбата с Прокопий или да отблъсне алеманите от Галия, която в случай на задълбочаваща се криза можела също да подкрепи някой дееспособен узурпатор.  Посолствата на галските градове, умоляващи го да не ги изоставя го убедили първо да се разправи с непокорните племена. В това време алеманите разбили отрядите на херулите и батавите и убили предводителите им – Хариетон и Севериан. Валентиниан назначил за началник на конницата /magister equitum/ Флавий Йовин през 366 г. и той в три битки успял да унищожи грабителските отряди на варварите, а вождът им бил обесен.

    През 367 г. в Британия въстаналите пикти и скоти пробили защитата по Адриановия вал и убили комита на саксонския бряг /Comes litoris Saxonici/ Нектаридий.

    Координирано с тяхното нашествие саксите дебаркирали на острова, а франките нападнали градовете по поречието на Рейн. Амиан Марцелин нарича тези нападения ‚barbarica conspiratio‘ /варварска конспирация/ и обвинява римските разузнавачи /areani/, че не предупредили властите за готвещата се инвазия. Повечето градове в източната част на острова били плячкосани, а гарнизоните – дезертирали или били унищожени. Императорът изпратил в Британия комит Йовин, но последният не постигнал нищо съществено и бил отзован обратно. Самият Валентиниан се разболял тежко и назначил сина си Грациан за съуправител.
    През 367 г. алеманите също атакували и разграбили Могонциак. За да елиминира окончателно заплахата от нови нападения, Валентиниан събрал голяма армия. През 368 г. римската войска, попълнена с италийски и илирийски легиони, форсирала Рейн и разбила голяма алеманска армия при Солициниум. Едновремено с това императорът изпратил в Британия комит Теодосий /бащата на император Теодосий I/ начело с подразделенията на батави, херули, йовии и викторини, за да възстанови реда там. Теодосий разгромил пиктите и саксите, и амнистирал дезертиралите воини от британските подразделения. Възстановил разрушените градове и укрепления по Адриановия вал, образувайки на север провинция, носеща името на Валентиниан – Валенция. След завръщането си през 369 г. бил назначен от императора на длъжност magister equitum /командир на конницата/.
    В това време Валентиниан укрепил левият бряг на Рейн, където построил редица крепости. Но настъплението на римляните отвъд реката било спряно, след като алеманите унищожили отряд, изпратен да построи укрепление там.

    През 370 г. саксите подновили пиратските си рейдове в Северна Галия, но били отблъснати. Пълководецът Север сключил мир с тях, но след това устроил засада на отстъпващите варвари и ги избил до крак. По същото време Валентиниан възобновил войната си срещу алеманите, като целта му била да свали техния цар Макриан. Императорът се опитал да въвлече във войната и противниците на алеманите - бургундите. Последните обаче отказали, тъй като императорът не желаел да се срещне с посланиците им. На Теодосий била поверена атаката откъм горното течение на р. Дунав. Военните действия продължили четири години и най-накрая с Макриан бил сключен мир.

    Бунтът на Фирм
    При Валентиниан I започнал да се усилва натискът на берберите върху римските провинции в Северна Африка. Амиан Марцелин описва нахлуването на австурианите в Триполитания през 365 г., които опустошили градовете Еа и Сабрата по вина на наместника Роман. През 372 г. избухнало и голямо въстание на племената, населяващи територията на Цезарейска Мавритания. Въпреки че под действието на романизацията много от вождовете на берберите, приели Християнството и живеели по римски, като цяло повечето им подчинени още били запазили езическите си вярвания и номадския начин на живот. Римската власт, опирайки се на тази върхушка, се опитвала да контролира своенравните племена, но в междуособицата между синовете на починалия цар Нубел, римският комит Роман подкрепил грешната кандидатура. Победилият претендент Фирм през 372 г. обединил племената и започнал военни действия срещу римляните. Въстаниците превзели цялата провинция Нумидия и разрушили Цезарея. Даже част от африканската римска армия минала на страната на Фирм, признавайки го за претендент за престола. Бунтът бил потушен с помощта на войски, прехвърлени от Мизия и Панония, начело с комит Теодосий. Той успял да подкупи брата на Фирм - Гилдо и да усмири част от племената, а изоставеният узурпатор се самоубил.

    Религиозна политика
    Като император Валентиниан бил въвлечен в религиозните спорове по онова време. Амиан Марцелин положително оценил неутралната му позиция в разгорещените дебати. Той отказал да вземе страна, когато арианите му изпратили епископ Ипатиан с молба за помощ. Наред с това той преследвал*две еретически учения, пуснали корени в империята през 3 век. През 372 г. той забранил манихейството, чиито лидери били екзекутирани, а на последователите им било конфискувано имуществото. Също така Валентиниан се противопоставил на донатистките епископи в Африка, заради техните сепаратистки настроения. Църковните източници описват Валентиниан положително. Йероним говори възторжено за него: «Валентиниан бил добър император, по характера си напомнял Аврелий, но някои хора говорели за неговото голямо скъперничество и алчност». Павел Орозий пише, че Валентиниан пострадал от отстъпника Юлиан, тъй като бил прокуден заради Християнската си вяра. Сократ и Созомен го хвалят, че е назначил Амброзий за епископ на Медиолан на мястото на арианския му предшественик.
    Отношенията му със сенаторското съсловие, което го презирало заради произхода му и което изповядвало традиционната римска религия, не били добри. Затова той често прибягвал към конфискации на имуществото на опонентите си, за да реши финансовите затруднения. Същата участ постигнала манихеите и донатистите. Валентиниан не винаги се отнасял положително към Християнството. През 365 г. той наредил на префекта на Рим Симах да екзекутира няколко видни християни и да конфискува имуществото им, като обвинението било магьосничество. Въпреки това, по време на управлението му християните получили редица привилегии. През 370 г. той освободил свещенослужителите от муниципални задължения и налози. За сметка на това езическите сенатори били обложени с допълнителни данъци.

    Смърт
    През 374 година сарматите и квадите преминали Дунав и oплячкосали римската провинция Панония /дн. Австрия и Унгария/. Последните сторили това, заради подлото убийство на техния цар Габиний, извършено от наместника Марцеллиан. В битките с тях били разбити и два легиона – панонски и мизийски. Настъплението им обаче било спряно от дукс Теодосий /бъдещият император и син на комит Теодосий/, който унищожил няколко техни отряда. На следващата година Валентиниан пристигнал в Карнунтум /близо до Виена/, откъдето три месеца подготвял наказателна експедиция срещу варварите, а впоследствие предприел поход и опустошил  земите на непокорните квади. Валентиниан оставил войските да презимуват в Савария /дн. Сомбатхей/, а на 17 ноември 375 г. приел пратениците на квадите, които молели за мир. Било договорено варварите да предоставят войници за римската армия и да не грабят пределите на империята. Квадите се оправдали, че са нарушили мира, поради строеж на римски крепости в земите им и убийството на Габиний. Тогава, както описва Амиан Марцелин:
    «Императорът страшно се ядосал и развълнувано започнал да сипе ругатни и упреци към цялото им племе, затова че не помнят получените благодеяния и са неблагодарни. Постепенно тонът му омекнал, но изведнъж, все едно поразен от мълния, загубил дишане и глас и лицето му страшно почервеняло. От устата му рукнала кръв и по тялото избила предсмъртна пот. За да не припадне пред очите на презрените варвари, приближените му слуги го подхванали отвели в покоите му. Под действието на засилващата се болест той почувствал, че е настъпил сетния му час. Той се опитал да каже нещо, или да заповяда… но изгубил сили, тялото му се покрило със сини петна и след дълга борба той издъхнал на 55 години…»
    Описанието напълно съвпада със симптоматиката на масивен инсулт и явно това е причината за смъртта на императора. Погребан бил в Константинопол в Църквата на Апостолите, където се съхранявали тленните останки на Константин I, Йовиан, а впоследствие на Теодосий I, Maркиан, Юстиниан I.
    avatar
    last roman
    DVX

    Брой мнения : 14
    Join date : 16.08.2017
    Age : 36
    Местожителство : Serdica

    Re: Последната римска династия

    Писане by last roman on Вто Сеп 05, 2017 9:31 pm

    Валент II /364—378 г./

    Валент бил роден през 328 г. и докато Валентиниан по примера на баща си правел военна кариера, той живял в семейните имения в Африка. През 360 г. постъпил в армията и участвал с брат си в персийския поход на император Юлиан който завършил с гибелта на последния владетел от Константиновата династия. Когато и наследилият го Йовиан починал, сред трибуните от щаба му /tribunus scutariorum/ за император бил провъзгласен Валентиниан. Валентиниан решил да подели управлението си и на 28 март 364 г. назначил Валент за император на изтока. В Сирмиум двамата владетеля разделили свитата си, телохранителите и елитните подразделения, които започнали да носят наименованията seniorеs /старши – последвали Валентиниан/ и iuniores /младши – принадлежащи на Валент/. Под контрола на Валент преминали Мала Азия, Сирия, Египет и Балканите до Панония.

    Въстанието на Прокопий
    Най-невралгичната точка на получените владения била Сирия. В резултат от неизгодния договор между Йовиан и Шапур II голяма част от Северна Месопотамия и Армения преминали под контрола на персите. Първостепенната задача на Валент била да укрепи римските позиции в региона. Докато се занимавал с уреждането на проблемите на изток, на 28 септември 365 г. в Константинопол бунт вдигнал Прокопий - братовчедът на Юлиан. На страната на последния застанали два легиона и голяма част от езическата аристокрация. Узурпаторът започнал да сече монети със своя лик и склонил армията в Тракия да го подкрепи. След това решил да пренесе бойните действия в Мала Азия, където провинциите Витиния и Хелеспонт признали неговата власт.
    Войските на Валент били в Сирия, а самият той в началото проявил нерешителност, затова не могъл да реагира бързо и адекватно. По това време брат му бил водел бойни действия срещу алеманите и не можел да му изпрати помощ.
    Едва през пролетта на 366 г. Валент събрал достатъчно войска, за да се противопостави на Прокопий. Узурпаторът в това време се сблъскал с финансови затруднения и тъй като трябвало да плаща на подкрепилите го легиони и варварски наемници започнал конфискации на имуществото на аристокрацията, с което я настроил срещу себе си. Част от армията му също преминала на страната на императора. През това време Валент напреднал във Фригия, където разбил войските на Прокопий. Узурпаторът се опитал да избяга, но бил хванат и на 27 май -  екзекутиран.

    Готската война /367—369/

    По време на конфликта на Валент с Прокопий, готите оказали помощ на узурпатора, изпращайки 3000 воина. Те обаче не успели да помогнат на Прокопий, чийто бунт вече бил потушен. Валент разпоредил варварите да бъдат разоръжени и поселени като колонисти в Мизия. Царят на готите Атанарих поискал от императора воините му да бъдат върнати обратно, тъй като изпълнявал исканията на законен римски владетел. Тогава Валент решил да отстрани готската опасност веднъж завинаги. През пролетта на 367 г. войските на императора се прехвърлили през р. Дунав по понтонен мост в района на Трансмариска /дн. Тутракан/. Готите обаче не встъпили в сражение и се укрили в Карпатите. На следващата 368 г., поради големия разлив на р. Дунав, армията не могла да форсира реката и престояла цяло лято в Мизия. През 369 г. римляните построили нов понтонен мост при Новиодунум /дн. Исакча/ и напреднали дълбоко във вражеската територия. Между реките Днестър и Прут те влезли в сражение с част от готските сили, под предводителството на Атанарих. Готите били победени, но по-голямата част от племето им успяла да се оттегли. Атанарих предложил мир и Валент склонил, тъй като видял, че не може да нанесе решително поражение на варварите. За готите подобно решение било изгодно, тъй като страдали от липса на провизии заради наводненията и загуба в жилища и жива сила, от тригодишната война. Те приели условието на Валент никога повече да не се появяват на римска територия. Мирът бил сключен лично от Валент и Атанарих на кораб в средата на Дунав. Амиан Марцелин описва събитието така:
    «И тъй като Атанарих се кълнял, че е свързан със страшна клетва и бащин завет никога да не стъпва на римска земя и не могли да го накарат, а не било почетно императорът да дойде при него, решено било, че ще се срещнат на кораби в средата на реката. Императорът и оръжиеносците от една страна, и Атанарих с хората си от друга се срещнали да сключат мир, съгласно условията. След като свършил тази работа и получил заложници, Валент се върнал в Константинопол.»

    Конфликт със Сасанидите
    Една от причините, поради която Валент побързал да сключи мир с варварите, била влошаващата се обстановка на изток. Персийският цар Шапур склонил няколко арменски благородника да извършат преврат и да свалят арменския цар Aршак II. След това в Армения била изпратена персийска армия, но тя претърпяла поражение . Римляните приютили арменския наследник Пап и през 369 г. той бил изпратен обратно да възвърне престола си с помощта на римските легиони. Експедицията била неуспешна, но на следващата година принцът най-накрая бил въдворен на престола. През 371 г. персите нахлули в Армения и Валент отново изпратил войски в подкрепа на Пап. В битката при Багавана римляните победили нашествениците и укрепили властта на арменския цар.
    През 375 г. Валент замислял мащабен поход срещу персите, но въстания на исаврите в Киликия и нападенията на сарацините над провинциите Финикия и Палестина осуетили плановете му.  

    Готското въстание /376—382/

    След разделянето на имперската армия на две, Валент се старал да попълни липсите с набор на новобранци. Войски били необходими за охрана на източните провинции, а също и за балканските територии на империята, изпитващи непрекъснат натиск от варварските племена. През 376 г. готският вожд Фритигерн, чийто народ страдал от непрестанните атаки на хуните, отправил молба до Валент на готите да им бъде позволено да се заселят в Мизия и Тракия, в качеството на федерати. Валент бил подмамен от възможността армията му да бъде попълнена от боеспособно варварско население и дал съгласието за преселението на варварите със семействата им. През есента на 376 г. около 200 000 готи /според изчисленията на историка Евнапий/ преминали Дунав при Дуросторум /дн. Силистра/. Изхранването на толкова много хора обаче се оказало непосилно за римската администрация, а римският наместник на Тракия - комит Лупицин и военачалникът Максим продавали храната на бедстващите готи по завишени цени. Отначало готите плащали за провизиите с дрехи, оръжие и скъпоценности, а след това започнали да продават и децата си в робство. Недоволството сред варварите се изляло в пълномащабно въстание, когато римските власти се опитали да убият Фритигерн по време на пир в Марцианопол. Избягалият вожд оглавил бунта и разбил изпратените срещу него римски отряди. Към него се присъединили и племената на тайфалите, чакали дотогава на левия бряг на Дунав, а също и алани. Готите стигнали до стените на Адрианопол /дн. Одрин/, но понеже не били запознати с обсадната техника, били отблъснати със значителни загуби. Грабещите банди на варварите наводнили Мизия и Тракия и започнали да опожаряват неукрепените селища и вили, подпомагани от робите, работещи в мините и пленените от предишните кампании готи, които познавали добре местността.
    За да се спрат безчинствата на готските грабителски отряди, Валент изпратил на Балканите командващият пехотата /magister peditum/ Траян и комадващият кавалерията /magister equitum/ Профутур заедно с част от арменските легиони. Към тях се присъединил и изпратеният от Грациан западен военачалник Рихомер с панонски части. Готите били изтласкани в провинция Малка Скития /дн. Добруджа/ и при Ad Salices встъпили в генерално сражение с римляните. Амиан Марцелин описва художествено битката, която протекла цял ден и завършила с падането на нощта, с тежки загуби и от двете страни, но без нито една от тях да вземе надмощие. Първоначалната цел на военачалниците била да се изолират варварите между Дунав, Балкана и Черно море, където те да бъдат омаломощени от глад, тъй като припасите били укрити в укрепените градове. Готите обаче получили подкрепления от аланите и тъй като силите на римляните не били многочислени, варварите се измъкнали от блокадата и безнаказано разграбили цяла Тракия до Родопите и при Деултум /дн. Дебелт/ унищожили римски отряд. Изпратеният от Грациан военачалник Фригерид, обаче успял да разгроми няколко грабителски банди при Берое /дн. Стара Загора/ и да убие царя им Фарнобий.
    През зимата на 377-378 г. Грациан възнамерявал да се притече на помощ на чичо си Валент, но нахлуването на алеманите в Реция го задържало. Източният император решил сам да се справи с вилнеещите на Балканите варвари, въпреки съветите на Фригерид  да се изчака пристигането на западната армия. Решението на Валент се държало отчасти на нежеланието му да сподели славата от успеха с Грациан, отчасти и на успешните действия на новия командващ на армията в Тракия Себастиан - умел и активен военачалник, нанесъл поражение на няколко готски банди край Адрианопол, освобождавайки пленниците и плячката, с която те били натоварени. Разузнаването на римляните също дало погрешна оценка на числеността на готската армия – 10 000 човека. Съвременните изследователи оценяват готските войски между 30 и 40 000. Предполага се, че Валент разполагал приблизително със същата по численост армия.

    Смърт

    Преди да встъпят в бой, римляните трябвало да преодолеят 18 км по неравен терен в разгара на летния ден. На 9 август 378 г. около 2 часа по обяд, римската армия приближила укрепения с каруци лагер на готите. Фритигерн предложил мир, но преговорите били за печелене на време, тъй като готската конница не била в лагера. В това време два римски отряда самоволно встъпили в бой с противника и битката започнала. Лявото крило на римляните, на което се намирала конницата атакувало лагера на готите, но било отблъснато. През това време завърналата се готска кавалерия атакувала и разпръснала десния фланг на римляните. След бягството на конницата римската пехота била заобиколена и изклана. Унищожени били около 2/3 от войската, заедно с военачалниците Траян и Себастиан, и още 35 трибуни. Амиан Марцелин рисува страшна картина на разгрома на римската армия, сравнявайки я с поражението при Кана:
    «Тогава, незащитени, пехотните войски се озовали в такъв сгъстен строй, че трудно някой можел да извади меча си или да издърпа ръката си назад. Небето не могло вече да се вижда от облаците прах и отеквало от страхотните викове. Ето защо стрелите и копията, които отвред носели смърт, попадали в целта, тъй като не могли нито да бъдат забелязани предварително, нито пък да бъдат избегнати. Но когато огромните варварски маси се втурнали да унищожават и конете, и хората, и никъде не могло да се отвори място, за да се оттеглят наблъсканите една до друга кохорти, пък и струпването им по-натясно ги лишавало от възможността да излязат извън сражението, тогава нашите войници грабнали мечовете си в ръце и с пълно презрение към смъртта избивали всичко, което им се изпречвало насреща… А слънцето… стояло високо и изгаряло римляните, които били изтощени от глад и изнемощели от жажда, а също така и обременени от тежките си оръжия. При неудържимия натиск на варварските маси нашите редици най-сетне се огънали и безредно, кой накъдето могъл, се обърнали в бягство – единствената възможност за спасение, която имали в крайното си нещастие.»
    Император Валент също загинал в тази битка. Според Амиан Марцелин, той бил изведен от боя ранен и загинал в селска къща, която била подпалена от варварите. Според Сократ той захвърлил императорските си отличия и се бил до последно редом с пехотата, споделяйки съдбата й.

    Характеристика на императора
    «По природа бил мързелив и нерешителен. Цветът на лицето му бил тъмен, зеницата на едното око – сляпа, но отдалеч не си личала. Телосложението – пропорционално и здраво, ръстът – не висок, не и нисък, краката леко сгънати и с леко изпъкнал корем.»
    Амиан Марцелин „Римска история“, кн. XXXI, 14.
    Валент бил добър администратор за източните провинции, но бил алчен, мнителен и жесток. Благодарение на услужливите доносници, погубил много благородници с изфабрикувани обвинения за магьосничество и ‚оскърбление на величието‘. Изповядвал арианство, ето защо смъртта му впоследствие се разглеждала от църквата като божие възмездие.

    Флавий Грациан /367 - 383 г./

    За наследници на Валентиниан I били провъзгласени Флавий Грациан - син от брака му с Марина Севера и невръстният му полубрат Флавий Валентиниан II - от втората му жена Юстина. Грациан поел управлението на Галия, Испания и Британия, а Италия, Африка и Илирия били отредени на Валентиниан II.

    Войни с варварите

    През 377 г. поселените в Мизия и Тракия готи въстанали и опустошили балканските провинции. Източният император Валент помолил Грациан за помощ, но първоначално изпратените отряди се оказали недостатъчни, за да потушат бунта. Освен това през 378 г. в Галия нахлуло алеманското племе лентиези, което задържало главните сили на Грациан. В битката при Аргентарий, пълководците на императора Наниен и Меробавд унищожили 30-40 000 варвари, начело с царя им Приарий. Римляните минали оттатък Рейн и удържали още една победа над притиснатите лентиензи, които замолили за мир. След като подчинил варварите, Грациан пренасочил войските на западната империя на Балканите. В това време, обаче Валент, не дочакал подкрепленията, встъпил в бой с готите при Адрианопол и на 9 август 378 г. загинал с по-голямата част от войската си. Грациан не назначил за владетел на изтока малолетния си брат Валентиниан II, а предпочел да провъзгласи на 18 януари 379 г. в Сирмиум опитния командир на илирийските легиони Теодосий за император. Сторил това най-вече заради произхода му - Теодосий бил римлянин от Испания, а не варварин, както повечето пълководци по това време. Император Теодосий I провел няколко сражения с готите, и с помощта на изпратените от Грациан подкрепления начело с франките Баудон и Арбогаст, в края на краищата усмирил варварите и им предоставил правото да се заселят в Мизия и Тракия. Част от готите приели да служат в римската армия като федерати.
    След като се завърнал в Италия, Грациан се установил в Медиолан, като отказал титлата Върховен Понтифекс, която дотогава носели всички императори, тъй като счел, че тя е несъвместима с Християнството. През 381 г. той заповядал от от Сената да бъдат изнесени олтарът и статуята на Победата, а по-късно прибягнал до конфискациите на имуществата, принадлежащи на езическите братства.  Попаднал под влияние на епископ Амброзий от Медиолан, привърженик на никейското изповедание, Грациан предприел репресии и срещу арианите.

    Гибел
    През 383 година Магн Максим – командващият войските в Британия вдигнал бунт и се обявил за император. Част от германската армия го подкрепила. Според Аврелий Виктор Грациан не бил популярен сред войниците, защото предпочитал да използва наемни варварски отряди и самият той общувал често с варвари, обличайки се като тях.
    Близо до Лутеция /дн. Париж/ войските на Магн Максим встъпили в битка с тези на Грациан. След няколкодневни сражения, мавританската кавалерия на Грациан минала на страната на узурпатора, а след това и командващият армията на императора – франкът Меробавд му изменил. Грациан побягнал с отряд от 300 кавалеристи, но бил настигнат от потеря и убит.
    След  гибелта на Грациан, Магн Максим сключил мирно споразумение с Валентиниан II и Теодосий, които го признали за император и управител на Галия, Испания и Британия.

    Флавий Валентиниан II /375 – 392 г./


    Управление
    Тъй като Валентиниан бил провъзгласен за император, докато бил непълнолетен, негови регенти били майка му – Юстина и префектът Проб. След като Магн Максим се утвърдил в Галия, само енергичните действия на пълководеца от франкски произход Баутон, който с помощта на алански и хунски отряди завардил Алпийските проходи, предотвратили по-нататъчното напредване на претендента за престола и в края на краищата довели до споразумение между него и Магн Максим.
    Валентиниан II симпатизирал повече на арианството /под влияние на майка му/, което довело до противоречия с Амброзий. От друга страна Магн Максим защитавал никейското изповедание и използвал това като повод да възобнови войната през 387 г. Войските му превзели Италия, а Валентиниан II и семейството му потърсили убежище при източния император Теодосий. Бракът на последния със сестрата на западния император - Грата сродила династията на Валентиниан с тази на Теодосий. Тя родила на Теодосий дъщеря – Гала Плацидия. В последствие, от брака на Плацидия с военачалника Констанций се родили две деца – Хонория и император Валентиниан III /управлявал от 425 до 455г./ - последният представител на династията. Грата родила и две момчета, които обаче починали /самата тя умряла през 394 г. по време на раждане/.
    През 388 г. Теодосий започнал война срещу Магн Максим. За да разделят силите на узурпатора, наместникът на Северна Африка – Гилдо, дебаркирал в Сицилия. Войските на Теодосий разбили армията на Максим в Панония при Сисция /дн. Сисак/ и Петовион /дн. Птуй/ и навлезли  Италия. Максим бил хванат в Аквилея и по заповед на източния император бил обезглавен. Военачалникът на Теодосий – франкът Арбогаст заловил и убил в Галия сина на Максим – Виктор. Тъй като бил главнокомандващ на войските /magister militum/, Арбогаст станал фактическият господар на западната част на империята.

    Гибел
    Валентиниан II се стремял да си възвърне властта, но това довело до конфликт с Арбогаст. Последният действал независимо и не се подчинявал на императора. Безсилен да предприеме каквото и било Валентиниан връчил на франка указ, с който го освобождавал от поста му. Арбогаст обаче скъсал указа с думите, че не е назначен за командващ от Валентиниан и следователно не той ще го лиши от поста му. Жалбите на Валентиниан до Теодосий останали без отговор. Изоставен от всички на 15 май 392 г. Валентиниан II бил намерен обесен във вилата си във Виена /дн. Виен/.

      В момента е: Вто Окт 17, 2017 1:10 am